Всеки път, когато си въобразя, че си до мен и се обърна, ти изчезваш сякаш никога не си била там. Всеки път щом си помисля, че мога да ти се доверя, ти ми доказваш обратното.

По дяволите, не е състезание. Прилича на танца на вихрушка- въртим се, въртим се, въртиш ме...

Не мога да продължавам да се движа в тази вихрушка, постоянно хвърляш прах в очите ми. Не виждам. Не знам накъде отивам.

Изгубих се. Това искаше, нали? Не те виждам, не те чувам, не те усещам дори. Стои само празнотата. Тя изпълва всичко. Тя е всичко и нищо.

Започваме отначало...

***

Музата ми играе номера. Такава е. Но не мога да ѝ се сърдя. Защото се нуждая от нея, колкото и тя от мен.