Опасно е да оставаш насаме със себе си. Опасно е да имаш време да мислиш подробно върху всеки детайл от живота. Тогава, когато си потънал в мисли, не усещаш как те завличат във владенията си.

Там няма време, няма пространство. Има само безкайно течаща мисъл.

Наоколо всичко губи очертанията си и се превръща в размазан фон. За момент забравяш какво правиш на този свят, забравяш, че си тук за малко. И вместо да простиш, да се извиниш, да оправиш бъркотията, просто седиш и мислиш. А мисленето рядко те подтиква към смели действия. Когато обмисляш нещо прекалено дълго, накрая виждаш колко опасно е то или какви лоши последици би имало.
 
Понякога спонтанността е по-добрият избор.