Постинг
24.09.2014 02:41 -
24-ти септември
24-ти септември.
Вече два дни е есен. Не мислех, че наистина ще почувствам есента толкова бързо, толкова близо.
Нощ е. Отварям прозореца. Студен въздух нахлува в дробовете ми. Мирише на късна есен, която се готви да се слее със зимата. Или това е просто представата ми за есен.
Въздухът мирише на чисто. Като изпрани дрехи, само че без аромата. Мирише някак празно, далечно. Няма я пълнотата на летния въздух. Есенният въздух е празен. Сякаш за да го изпълниш с мисли. Мисли за това как е отминало лятото, само за няколко часа. Мисли за това как, заедно с копчетата на палтата си, се затварят и хората...
Отказвам да пусна лятото да си ходи! Затворила съм прозорците и внимавам за вратите. Скрила съм моето лято в едно чекмедже - постала съм му там мидички и раковинки и то се е изтегнато отгоре само по бански, леко прикрито от утринния хлад с ланското ми поизбеляло пареро на палмички:). Отвреме-навреме излиза навън - да поиграе със слънчевите зайчета по стената на кухнята - или сядаме на разхлаждаща кола с лимон и сладолед с чадърчета в хола. Понякога разнежено, лятото ляга в скута ми - мърка доволно и гали все още шоколадовата ми кожа като тих морски бриз...После пак се прибира в чекмеджето - при плажните снимки и големия ръбест рапан. Не го мисля - има си и компания - рапанът по цяла нощ му нашепва истории за корсари и морски сирени. Има си и мене - в зимните нощи ще сънувам плясък на вълни и ще броя дните до новите щъркели. А моето лято ще внимава да не сбъркам в броенето - пък есента...какво есента...тя си е много готина...но няма власт над моето лято - то - горещото морско, щастливо, влюбено, шеметно лято, е винаги в мене! Слънчеви поздрави и усмивки!
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 67