Не се замисляш за смъртта, нали? Не, това не е поредният депресантски пост. Смъртта просто присъства като обект в далечината, всеки знае за нея, но никой не осъзнава, че все някога този "обект в далечината" ще се приближи и тогава няма връщане.

От нищо няма връщане, времето върви само в една посока. 

Не ви карам да се натъжавате, а обратното. Да се радвате на това, което имате в момента. Тук и сега. Имаме един абсурдно кратък живот да се развием като хора, личности, да успеем по свой собствен начин и да ни остане и малко време да правим нещата, които наистина желаем. 

И забравяме, че сме човешки същества, просто преминаващи през лицето на Земята. Забравяме това и си мислим, че сме вечни. И толкова се вглъбяваме в малките си проблеми, че започваме да мислим за себе си като за великани.

Само че приличаме на прашинки.

Егоцентрични и вечно недоволни прашинки. 

И вместо да мрънкаме какви "неразрешими и непреодолими" проблеми имаме, е добре да помислим, че малкото време, с което разполагаме, е за да живеем.

Да живеем, не просто да съществуваме.

ДА ЖИВЕЕМ ДНЕС И С Е Г А !!!